Цъкайки си из нета попаднах на този пленер организиран от Фотосинтезис. Стори ми се интересен. Щях да имам възможност да поснимам на спокойствие в пещери, в които по принцип е забранено. Обадих се на един приятел, който също се нави да дойде.
В петък на 1 октомври станах рано, заредих колата, взех авера и потеглихме към Бачковският манастир. Там ни беше срещата с останалата част от групата. Събрахме се пихме по едно кафе, хапнахме набързо и бегом към първата ни дестинация за деня - Чудните мостове. По пътя спирахме да снимаме чудните красоти на Родопа планина, като лекторът ни Алексей Жалов обясняваше какво гледаме в момента (който е слушал де :) ) :
Това е някаква пещера по пътя, на която не и запомних името:
Към обяд пристигнахме на Чудните мостове. Идеалното време за снимки. :))) Много съжалих, че си забравих градиентните филтри в къщи.
Няма да обяснявам как се е образувал този природен феномен. Има достатъчно информация в интернет за това.
Ето и снимките на мостовете и района около тях:
След като се наснимахме хапнахме на хижата и потеглихме към гр. Чепеларе за да посетим единственият по рода си музей на Родопския карст в България. Там лектор ни беше управителя на музея Георги Райчев. Научихме това онова за спелеологията и потеглихме към Триград, като по пътя ако се видеше нещо интересно се спираше да се снима.
гр. Чепеларе - изглед от музея:
Момата (с момъка) :
Слонът:
... и разни други красоти по пътя:
Вече беше взело да става тъмно, когато пристигнахме в х-л Силивряк в Триград.
Изморени от преживяното и гладни като вълци се нахвърлихме на трапезата. Пийнахме по няколко питиета и ни се развързаха езиците. Обсъждайки техниката Канон, Никон, Фуджи стигнахме до извода, че само ни цакат с "топла бира". :))) Пихме по още едно питие за това.
Домакините бяха много любезни и добре ни храниха и поиха. Нищо не липсваше. Просто чудни хора.
Вечерта завърши с един скромен опит за астрофотография:
to be continued...
