Малко снимки на Катя Колева през 2011г. :))

Разходка из района на к-с Марица-изток, гр. Гълъбово

Решихме с един приятел да си направим разходка в района на комплекса. Изчакахме да "омекне" светлината и потеглихме от Стара Загора през Раднево към Гълъбово. Между с. Бели бряг и с. Любеново се отбихме от главният път по един черен път между нивите. Изкачихме се до най-високата му точка и спряхме да снимаме:

В далечината се виждат комините и охладителните кули на ТЕЦ-3

После насочихме обективите си към борда на рудник Трояново-север (р-к 2):

В преден план се виждат машините, които събират хумуса, необходим в последствие за рекултивация на засегнатите от минна дейност терени. После се вижда част от р-к2 и строежа на вече действащият ТЕЦ AES-Гълъбово.

И малко АРТ с фиша:

След като се помотахме още малко и видяхме, че няма нищо интересно за снимане се насочихме към Гълъбово. Светлината вече беше хубава и исках да направя някоя друга снимка на ТЕЦ-а. До самият път има много удобна площадка за снимане, която навремето е била част от някакъв ресторант, който сега не работи и е разграбен почти на цяло:

Докато снимахме до нас спря кола и слезе човек, който ни разказа за екологичните проблеми на Гълъбово. Разказа ни за "Черното езеро". За това Черно езеро бях слушал доста, но никога не бях ходил там. Това е изкуствено изградено "езеро" за събиране на пепелина. Когато въглищата бъдат изгорени в пещите на ТЕЦ-а (ТЕЦ-1. Новият ТЕЦ на AES събира пепелината на друго място) пепелта се извозва до там, чрез тръби. Смесва се с вода за да преминава по-лесно. Докато пепелта е влажна няма проблем, но като изсъхне става доста летлива. По думите на човека като духне вятър откъм езерото и цяло Гълъбово става черно. Разказа още, че са правени някакви опити да бъде решен проблема. Цялото езеро е било покрито с някакъв специален найлон. Като отидохме видяхме резултата. Абсолютен "ташак" (извинявам се за израза ама не мога да се сетя за по-приятна дума). Найлона е изгорял и е станал на парчета, които като духне и се разлитат из въздуха. В крайна сметка вече има двойно замърсяване. Това, което ме учуди като отидохме там, е че в локвите в езерото имаше живот. Имаше жаби, щъркели и някакви други птици може би чапли. Имаше и охрана разбира се. Едното момче беше по-сговорливо и каза, че за 30-40 минути сме изтървали големият прахоляк. 

Ето и самите снимки:

След като се налюбувахме на красотата на Черното езеро и след любезното подканване на охраната да си ходим се насочихме към ТЕЦ-3. Там заснехме някой друг кадър:

Вече почти се беше стъмнило и решихме да се прибираме. Избрахме друг маршрут през с. Бъдеще. Пак минахме покрай ТЕЦ AES-Гълъбово и щракнахме някоя друга снимка:

Благодаря на Николай - КЕН за приятната компания и хубавите снимки, които даде безусловно. :)))

КРАЙ. :)

Едно забавно видео :))

Една разходка из Сакар планина и източните Родопи II-ра част

Малко се забавих с пускането на снимките от вторият ден на малката ни разходка, тъй като се заиграх със снимането на едни моми в едни макове. След това ми попадна един фишай и една 85-ца и докато им се нарадвам минал почти месец. :))) 

А истинската причина за забавянето си е мързела. :Р

На вторият ден беше запланувано да се пообикаля из източните Родопи.

Отново потеглихме към 7:45. Първата ни отправна точка беше Димитровград. По пътя си харесах едно маково поле в далечината, което в последствие посетих, но това е друга тема:

От там продължихме към Симеоновград, Харманли, Любимец и се отбихме да видим крепостта до с. Мезек:

 

Покатерих се на едната кула и направих няколко снимки:

И изглед към с. Мезек от крепостта:

След като разгледахме крепостта отидохме да видим и тракийската гробница, която се намира в другият край на селото. Интересното при нея е, че е най-голямата  куполна гробница от микенски тип в Тракия. Преди да бъде използвана като гробница е била храм за поклонение пред бога на слънцето. Влажността в гробницата е 0%. Това траките са го постигнали, чрез изграждане на перфектна дренажна система. Археолозите не смеят да я разкопаят за да не я повредят, а и не са сигурни в днешно време дали има кой да изгради подобна дренажна с-ма.

След това продължихме към тракийският скален комплекс "Глухите камъни", намиращ се близо до с. Малко Градище. До някъде пътят е проходим за обикновен автомобил, но по нагоре има доста големи локви. Минавайки през една такава се уплаших, че джипа ще се обърне.

Не се качих на самият връх, тъй като до там трябва да се катериш по една паянтова дървена стълба. Падал съм от такава ама тогава нямах закичена техника за 3к лева на мене.

 

 

 

 

 

 

Разгледахме и продължихме към Ивайловград. Поснимах река Арда и язовира:

Минахме на бързо да разгледаме римската вила Армира и се насочихме към крепостта Лютица:

До крепостта може да се стигне и с обикновен автомобил стига да е малко по-висок. Пътя не е малко и трябва да се кара доста бавно и внимателно. Самата крепост не се вижда докато не стигнеш до портите и.

На връщане снимах изгледа в посока вила Армира:

Вече трябваше да си изберем маршрут за прибиране. Избрахме пътя през Маджарово и Хасково.

Края на язовир Ивайловград:

Завоя на Арда до Маджарово (в дясно):

Някъде по пътя на обратно:

КРАЙ. :)