Малко забавни снимки от заснемането на червената шапчица. :)

 

Опит за фоторазказ на виц. :)

Вица е следния:

Червената шапчица си върви из гората среща я вълка и й казва:
- Стой Червена шапчице ще те ям!
Тя отговаря:
- Не ме яж вълчо, прави секс с мен!
Почнали да правят секс... правили правили и вълкът умрял.
Червената шапчица продължила така и още няколко вълка умрели. Накрая я среща ловеца вдига пушката и я гръмнал между очите и казал:
- Аман от курви заради тях вълци не останаха в гората.

Екипа:

От ляво на дясно:

Красимир Куртев (Вълкът), Аз (Фотографът), Катя Колева (Червената шапчица), Николай Колев (Помощник фотограф) и Иван Пенев (Помощник осветител)

Благодаря на всички, че стоически издържаха на жегата и ордите от комари. 

Подарявам котета.

Нашата котка хубавелка си намери котарак. Някакъв риж селски лентяй съдейки от резултата. 

Резултата се появи преди малко повече от месец. Шест хубави котета. Едното вече го подарихме, така че остават пет броя. Не съм ги гледал какъв пол са. Подаряваме ги защото не искаме да правим коткарник, а имаме и две кучета.

Малко са плашливи и беше голямо гонене докато успея да направя някой друг кадър.

Майката:

 Тя е  кръстоска между турски ван и някаква американска порода. (Не ги разбирам тези неща много много.) Притежава твърд характер и е голям ловец. 

Котетата са с тройно гражданство - Българчета, Хамериканчета и Турчета:

 Ако някой има желание да осинови някой от тези сладури може да ми се обади на 0886 319 004 - Антон Димов или да пише на tonyboy79@gmail.com

Котетата се намират в с. Могила близо до Стара Загора.

Питър Хърли ни показва как да излизаме добре на снимки

Видеото в линка по-долу е много полезно за начинаещи модели и фотографи. Показва как да стои модела за да се получат по-добри портретни снимки.

Видео

Разходка до с. Тъжа, яз. Копринка и мегалитите над с. Бузовград.

Както обикновенно решихме през почивните дни да си направим еднодневна разходка до някоя близка до Стара Загора дестинация. 

Първата ни цел беше с. Тъжа. Много китно селце сгушено в полите на Стара планина. 

На влизане в с. Тъжа се минава покрай ромската махала и по-новата част. Отначало останах разочарован докато не потърсихме църквата на селото, която се намира в старата част. Тихи и спокойни улички. Приветливи и усмихнати хора. 

Първо трябваше да изчакаме минаването на влака:

После намерихме църквата:

Разходихме се набързо из селото:

Както казах лъха едно спокойствие. :)

После решихме да отидем до някоя от хижите, които се намират над селото. В последствие обаче се отказахме защото пътя беше много лош, а и самите хижи не са много близко на около 15км. по горски път. Трябваше минимум 1 час да пъплим нагоре. 

Една къщурка над селото:

По едно време стомасите ни взеха да се обаждат и трябваше някъде да се подкрепим. Логичният избор беше на яз. Копринка. Много пъти съм минавал покрай тази плоча, но все съм бързал за снимки и не бях прочел какво е написано. Стана ми тъпо, че в момента се унищожава това, което са градили нашите родители. :(

Иначе риболова на язовира си вървеше:

И една панорама по пладне от ръка :)

Така и така бяхме близо да гр. Казанлък отскочихме и до с. Бузовград за да видим мегалитите. Пътя до там е хубав и хората се са постарали да създадат добри условия за туристите:

И самите мегалити:

Пак е снимано през неподходящата част на деня, но каквото можах направих. :)

Една разходка с колегите около Кърждали - Главатарци, Татул, Елмалъ баба, Перперикон и Каменни гъби

Решихме да се разходим с колегите от работа из околностите на Кърджали. Искахме малко да си разнообразим и да сплотим колектива. Първо се насочихме към с. Главатарци. Бяхме си харесали едно комплексче на брега на язовир Кърджали за нощувка. Единствената трудност, която срещнахме по пътя беше самият път ако може да се нарече така. Просто участъка Гълъбово - Симеоновград е ужасен. Като си помисля, че за това плащаме винетки яд ме хваща.

Ето и малко снимки:

По пътя за с. Главатарци след ромската махала на Кърджали:

След като благополучно се добрахме до комплекса

се разходихме до язовира

Много ми хареса светлината от лампата в стаята:

И малко нощни снимки набързо:

След като закусихме на другият ден първо отидохме да посетим язовирната стена. На самата стена са забранени снимките и има доста видео камери. Не ми се разправяше със охранители и за това не си взех фотоапарата, но щракнах няколко снимки от пътя за ВЕЦ-а:

Продължихме пътуването си към храма на Орфей край с. Татул:

В интерес на истината не съм много впечатлен от мястото. 

На отиване към с. Татул видяхме табела за някаква забележителност Елмалъ баба. Имахме достатъчно време и решихме да проверим. Разстоянието е два пъти повече от указаното на табелата. Озовахме се в Елмалъ баба теке:

Някакво криво дърво по пътя снимано с крив обектив:

Потеглихме към следващата дестинация - Перперикон. По пътя спряхме да хапнем в Кърджали, където видяхме миньорите да стачкуват за неизплатените им заплати:

Перперикон:

Умишлено гледах да попадат хора в кадрите ми за да се види, големината на това място т.е. за мащаб. :)

Последната ни спирка бяха Каменните гъби край с. Бели пласт:

В снимките няма някаква особена художествена стойност. Просто съм наснимал разходката. Правени са с Canon 5D mkII и в 90% от случаите съм използвал обектив Canon 17-40 L.