вторник, 21 юни 2011 г.

Една разходка из Сакар планина и източните Родопи II-ра част

Малко се забавих с пускането на снимките от вторият ден на малката ни разходка, тъй като се заиграх със снимането на едни моми в едни макове. След това ми попадна един фишай и една 85-ца и докато им се нарадвам минал почти месец. :))) 
А истинската причина за забавянето си е мързела. :Р

На вторият ден беше запланувано да се пообикаля из източните Родопи.
Отново потеглихме към 7:45. Първата ни отправна точка беше Димитровград. По пътя си харесах едно маково поле в далечината, което в последствие посетих, но това е друга тема:
От там продължихме към Симеоновград, Харманли, Любимец и се отбихме да видим крепостта до с. Мезек:
Покатерих се на едната кула и направих няколко снимки:

И изглед към с. Мезек от крепостта:
След като разгледахме крепостта отидохме да видим и тракийската гробница, която се намира в другият край на селото. Интересното при нея е, че е най-голямата  куполна гробница от микенски тип в Тракия. Преди да бъде използвана като гробница е била храм за поклонение пред бога на слънцето. Влажността в гробницата е 0%. Това траките са го постигнали, чрез изграждане на перфектна дренажна система. Археолозите не смеят да я разкопаят за да не я повредят, а и не са сигурни в днешно време дали има кой да изгради подобна дренажна с-ма.
След това продължихме към тракийският скален комплекс "Глухите камъни", намиращ се близо до с. Малко Градище. До някъде пътят е проходим за обикновен автомобил, но по нагоре има доста големи локви. Минавайки през една такава се уплаших, че джипа ще се обърне.
Не се качих на самият връх, тъй като до там трябва да се катериш по една паянтова дървена стълба. Падал съм от такава ама тогава нямах закичена техника за 3к лева на мене.
 
 
 
 
 
 
Разгледахме и продължихме към Ивайловград. Поснимах река Арда и язовира:
Минахме на бързо да разгледаме римската вила Армира и се насочихме към крепостта Лютица:
До крепостта може да се стигне и с обикновен автомобил стига да е малко по-висок. Пътя не е малко и трябва да се кара доста бавно и внимателно. Самата крепост не се вижда докато не стигнеш до портите и.
На връщане снимах изгледа в посока вила Армира:
Вече трябваше да си изберем маршрут за прибиране. Избрахме пътя през Маджарово и Хасково.
Края на язовир Ивайловград:
Завоя на Арда до Маджарово (в дясно):
Някъде по пътя на обратно:


КРАЙ. :)

събота, 18 юни 2011 г.