вторник, 22 януари 2013 г.

Счупено огледало \ Broken mirror

Реших да се пробвам да направя някаква арт снимка с отражение в счупено огледало. 
Обсъждайки  идеята с един приятел (Здравко от Перник) на маса с блага ракийка и свежа салатка, ми каза да пробвам да залепя огледалото с фолио и тогава да го тресна с винкело. Речено сторено. Отидох и купих огледало 60 х 70 см. Със шлайфането на ръбовете излезе 16,50лв. Купих си и фолио (по съвет на Вальо-шумното от Автозвук) за затъмняване на стопове. Фолиото излезе около 12-13лв. По 5лв. на линеен метър. Другото беше от мен.
Покрих масата с една олекотена завивка за да му е мекичко на огледалото и да не натроша масата. 


 Почистих го със спирт и влажна кърпа, за да може по-добре да залепне фолиото.
Използвах летва за да стабилизира в последствие счупеното огледало и да мога да го закача за нея на статив. За закачането ползвах стоманена фото тел. :)
Облепих го добре с фолиото:


После поставих от горе една хавлия за да омекоти удара от чука. Ако го чукна директно удареното място ще стане на сол. 


 Отначало си мислех да го счупя с отвертката като длето, но след 10 опита разбрах, че така няма да стане. За това започнах да удрям директно с чука. След още 10 опита успях. 


След това започнахме да се подготвяме за снимките. Първо грима...


...а след това и прическата


Малко проби за избор на позиция.


И накрая и крайният резултат


Схемата на осветление


Още малко снимки




 Целият екип.


Модел: Анриета Неделчева 
 Грим: Силвия Нефтянова
Прическа: Ник Колев

вторник, 8 януари 2013 г.

Един пленер в Родопите организиран от Фотосинтезис.

 Първата вечер след като се настанихме в хижата, хапнахме и пийнахме решихме да ходим на нощни снимки. Мен обаче нещо ме домързя и реших да си остана в района на хижата. Позабавлявах се с един стълб, една улична лампа и красивото нощно небе:



На сутринта след като омахахме мекиците половината се насочихме към покрайнините на с. Добростан и цял  ден летяхме с делтапланера на Светльо и Малина Соломаха, а другата половина отидоха на Белинташ:









Добре, че Светльо е пич, че с този моят страх от височини сигурно друг би се изнервил много.
Отнесе неволно няколко удара със 70-200 по каската. :)
Вечерта в кръчмата ясно си личеше кои са летели. Половината група бяхме със зачервени лица от слънцето. :-D
На вторият ден станахме рано и посрещнахме изгрева в покрайнините на с. Добростан и базата на парапланеристите: 










 
След това отидохме до Белинташ. Въпреки, че пристигнахме там по обяд времето беше хубаво за снимки:







Пленера много ми хареса и се върнахме със сполучливи снимки правени в движение.