От много време искахме да посетим Дубай, но поради различни причини все се разминавахме. Получихме добра оферта за екскурзия и веднага се записахме. Приготвихме багажите. Наострихме обективите и напред.
Полетът ни беше от Турция - Сабиха Гьокчен с кацане в Шарджа.
Програмата беше така организирана, че имахме преспиване в Истанбул - кв. Аксарай. След като пристигнахме и се настанихме в хотела решихме да се разходим до Златният рог, който беше на 2-3 спирки с трамвая.
Вече беше взело да се стъмнява и за това ми се наложи да търся места където да си подпра фотоапарата. Използвах парапети и цигарени кутии за изравняване или снимах от ръка:
Бяхме подценили времето и беше доста хладно. Доста студ събрахме докато снимахме, а и бяхме гладни като вълци и решихме да пробваме някое от ресторантчетата разположени на моста:
Сервираната разядка изчезна за секунди. :)
Хапнахме постоплихме се и обратно към хотела. По пътя се спряхме да изядем по една баклава и по едно кюнефе.
На другият ден имахме обзорна обиколка на по-важните архитектурни забележителности и след това ни чакаше полета.
Снимки няма да покажа защото ме е срам. Справих се като японски турист.
Имаше някои неща, които ми направиха впечатление и ги снимах набързо с GSM-а.
Зарядно за GSM-и с такса 1 турска лира:
Стоянка за викане на такси:
За пръв път бях в Истанбул. Много се впечатлих от този град. Огромен е. Близо 18 милиона. Има много за гледане и снимане. Впечатлен съм и от турските търговци. Имам чувството, че в речника им липсва думичката "няма". Карат те да се чувстваш като "бял човек".
ДЕН - 1
Полетът беше нощен и сутринта рано рано кацнахме в Шарджа. От там ни поеха и ни направиха една бърза обзорна обиколка да ни покажат кое къде е.
Първо се спряхме на един канал, който минава през Дубай:
Минахме покрай двореца на емира на Дубай, но не беше позволено снимането и за това снимах една палма, която само аз си знам, че е от там:
После минахме почти транзитно през централната част на Дубай. Спряхме само за малко пред Бурдж Халифа:
и продължихме към Бурж Ал Араб (единственият 7-звезден хотел в света). Пред самият хотел има изградени канли. Нещо като мини Венеция където може да се разходиш с лодка:
После продължихме към палмата - The Palm Jumeirah. Най-големият хотел на палмата - Atlantis the palm:
И няколко снимки от защитният пояс на палмата:
След като завършихме обзорната обиколка се настанихме в хотела. Разтоварихме набързо багажите и се насочихме към близкият сирийски ресторант. Пак имаше разядка и пак изчезна за секунди. Доста се затруднихме с избора на храна. Имаше меню на английски, но ястията си бяха местни и не знаехме за какво иде реч. Да речем мухабиб с пилешко/телешко. Месото ясно ама другото... Поискахме меню с картиники, но нямаха и се наложи да оглеждаме съседните маси какво има на тях. Най-накрая един от нас се жертва и си поръча. Харесахме го и си поръчахме същото.
Близо до хотела имаше няколко хранителни магазина. Харесахме си един и влезнахме да си купим това онова. Най-вече минерална вода, защото тази от чешмите не става за пиене. Веднага взехме да сравняваме цените. В Дубай е по-евтино. Интересно нали? Особенно за страна, която само внася.
Поразгледахме се набързо из квартала какво има наблизо (квартала е Дейра). Открихме къде се намират двете метростанции и отидохме да вечеряме. Решихме да опитаме техните дюнери. Оказа се, че освен класическият дюнер, с който сме свикнали предлагат и други разновидности и други блюда. Това е може би най-евтиният вариант за хапване. Хапнахме си добре и отидохме да почиваме.
Все пак като се качих в стаята направих една снимка на изгледа от прозореца и:
ДЕН -2
На вторият ден бяхме решили да посетим аквапарка и аквариума на Atlantis the palm. Тъй като бяхме 5 човека и не можехме да се съберем в едно такси разпитахме как може да се придвижим. Обясних ни, че до големите молове винаги има и таксита за 6 човека. Отидохме до метрото (червената линия) и си взехме дневни карти за 16 дирхама (6-7лв.) на човек. Самото метро е ново, чисто, климатизирано (чак студено) с лесни и разбираеми указания. Разделено е на 2 линии (червена и зелена), които се пресичат в една метростанция Union (логично :D ). Мортисите са без водачи. Управляват се автоматично. Има и отделно метро за палмата, но то не е свързано с другите две и се плаща отделно.
Тааа хванахме си влакчето и се насочихме към един от големите им молове - Dubai Mall (на местният език звучи "Дубай Молль"). Слязохме на спирката и се насочихме според указателните табели към мола. Самият мол се оказа разположен на около километър от метростанцията, но за да не се потиш при жегата хората са си направили "студена връзка". (Казах ли, че и автобусните спирки в Дубай са климатизирани?) А за да не се мориш да вървиш са направили подвижни пътечки, които при нормално ходене увеличават скоростта ти все едно, че бягаш:
Стигнахме до мола. Огромен е. Ако решиш да разглеждаш магазините ще ти трябва повече от един ден. Малко се полутахме докато намерим паркинга където са паркирани такситата.
Съответно направих някоя друга снимка:
Хванахме си такси да ни закара до хотела и първо разгледахме аквариума:
Не е много голям, но е добре направен и си заслужава да се види.
После се разходихме из аквапарка. Също е добре направен. Има хубави атракции, от които се възползвахме. После се изтегнахме и малко на плажа където отново поснимах малко:
Всичко е така замислено, че да покажат на туристите красотите си и по-атрактивните места. Метрото минава над аквапарка.
Прибрахме се. Оправихме се. Хапнахме набързо и пак на разходка. Този път към пазара им:
Самият пазар като се вижда не е със сергии, а с много магазинчета за какво ли не. От такива за електроника до такива за злато. Хиляди са.
ДЕН -3
Сафари с джипове в пустинята и посещение на бедуинско село:
Сафарито с джиповете беше много яко. Постоянно имаш чувството, че джипа ще се преобърне. Адреналина се вдига много. Самото бедуинско село не е нещо особено. Програмата беше кратка. Хапване на бързо и няколко танца. Има и алкохол, който се плаща допълнително, но е доста скъп. Една бира е 20 дирхама.
Дервиша имаше ефектно облекло поне:
ДЕН -4
Към хотела, в който бяхме отседнали имаше безплатно бусче, което води гостите на плаж. Тръгва в 8 часа и се връща в 12 часа. Решихме да се възползваме. Самият плаж представлява парк със зелени площи, скамейки, места за BBQ и няколко изкуствено създадени лагуни за къпане. Входа в парка е 10 дирхама и ако искаш си плащаш за хавлия, шезлонг и чадър.
Прибрахме се от плаж. Хапнахме. Някои (АЗ) починаха, а други ходиха до един аутлет мол на 40км. :D За вечерта беше планирано нощно снимане. При обзорната обиколка на Дубай си харесахме едно място, което се намира в началото на палмата. Представлява една огромна пътна детелина с малки тротоарчета. Там хората рядко ходят пеша и пари за тротоари няма. :)
Нарамихме техниката и бегом натам. Пак на метрото ама този път решихме да спестим пари за такси и слезнахме на по-близка до палмата спирка. Грешкааа. Таксита там нямаше. Помотахме се половин час и обратно към Дубай мол.
Снимах трафика:
Таксито ни остави в началото на детелината. Разпънахме стативите и се захванахме да снимаме:
Винаги като се получат хубави нощни снимки си припомням защо го мъкна този 5 килограмов статив. :D
Голямо удоволствие е да се снима архитектура. Има си добре позиционирани места с хубави гледки. Сградите са перфектно осветени и не е нужно да правиш HDR. Абе кеф голям.
ДЕН -5
Бурдж Халифа и
Танцуващите фонтани.
Преди да заминем ни дадоха жокер да си поръчаме билетите по интернет предварително. Излиза доста по-евтино около 55лв., а на място е около 50 евро.
Проблема беше, че сме закъснели с поръчката и билетите за хубавите часове с хубаво слънце (хубава светлина) са продадени. Взехме си билети за 15:00 часа. Преди да се качим на кулата поразгледахме мола и аквариума. Интересно беше.
В 3 без 15 бяхме на касите и почнахме да чакаме. Някъде към 3 и 15 почнаха да ни пускат. Минава се през един тунел, в който ти прожектират информация за кулата. В асансьора също. Самият асансьор е много бърз и безшумен. Не усетихме кога се качихме. Площадката за туристи е обезопасена много добре и са предвидили места от където да снимаш:
Гледката от горе е уникална:
След като приключихме се настанихме на едно от ресторантчетата около фонтаните и зачакахме да чакаме шоуто да почне.
Светлината вече беше омекнала и направих някое друго кадро:
... и шоуто започна:
Погледахме погледахме направихме някоя друга снимка и се прибрахме:
Това е едно от нещата, които трябва да се видят. Просто и в момента настръхвам като се сетя колко беше красиво.
ДЕН -6
Абу Даби,
Джамията Шейх Зайед, Пистата на Формула 1 и Ferrari World.
През този ден имахме запланувана обиколка на съседното емирство Абу Даби. Започнахме с разглеждане на джамията Шейх Зайед:
Страхотно строителство. С много вкус и внимание към детайла. И разбира се с много, много пари. Проекта е струвал близо 600 милиона долара. Много ме впечатлиха абажурите. Като едни типични българи търсихме да има изгоряла крушка, но уви... нямаше. :)
А и си намерихме обувките където ги бяхме оставили...
После продължихме към нещо като музей с базар и приятен плаж:
После се насочихме към един близък мол, който имаше висока кула:
В кулата има кафене и ресторант. Качихме се в кафенето да пием по едно кафе и по едно фрешче. Гледката от там е много добра, но за съжаление няма открита тераса и се наложи да снимам през прозорците:
Тъй като обяд вече минаваше хапнахме набързо и продължихме към следващата дестинация - Yas Marina Formula 1. Има много луксозен и красив хотел до самата писта - The Yas Hotel:
и няколко снимки на пистата (поне това, което се виждаше от това място)
Един автопортрет:
Пистата е така направена, че състезанията да могат да се наблюдават и от морето. Заех си, че трябва с яхтата да отида. :)
Близко до пистата се намира и увеселителният парк Ferrari World. Направихме една бърза разходка из него или поне до входа му. За друго нямаше време:
Трябваше вече да се прибираме в хотела.
(Имах голямо желание да си купя някакъв сувенир, но цените бяха умножени по четири.)
ДЕН -7
През последният ден ни предстоеше разходка из съседните емирства Шарджа и Ажман.
В Ажман спряхме и посетихме един музей. Там снимах само един джип, който е бил първата кола в емирството и е подарък на емира от Великобритания:
Ажман е бедно емирство, няма го това строителство, което преобладава в Дубай и Абу Даби, но си има и добрите страни - продажбата на алкохол е позволена. :)
Разгледахме музея и продължихме към Шарджа. Тук се намира един вид бащата на моловете в ОАЕ. Представлява голям закрит базар:
Тук в канала им се провеждат състезанията с бързи лодки. Нещо като Ф1 ама във вода:
След като се нагледахме на красоти дойде време да си ходим - Бай Бай Дубай:
Много съм доволен от екскурзията, от нещата, които видях и от отношението на местните. С удоволствие пак бих се върнал.
Местното население на ОАЕ е не повече от 10% от общият брой жители. Съответно държавата се грижи много добре за тях и им създава редица привилегии. Заплатите много варират. От 300-500лв. за индийци и пакистанци до над 8000лв. за местни, англичани, американци и т.н.
Бензина е около 0,60лв. за литър, а дизела е почти два пъти по-скъп. Електроцентралите са им на газ. В момента довършват един фотоволтаичен парк и смятат да строят и АЕЦ.
Пътищата са им оправени и осветени. За сравнение - прибирахме се по един третостепенен път единият ден. Широк е колкото нашата магистрала, но няма дупки и е осветен напълно.
Добре са си хората. Направо да ти се прииска да станеш техен поданик. За съжаление обаче не дават поданство на чужденци. Също така и земя не може да си купиш. Получаваш нещо като преотстъпено право на строеж за 99 години.
За хора, които снимат архитектура е рай. Може спокойно да изкараш 1 година в снимане. :)
И две забавни снимки. Дамска и мъжка тоалетна:
КРАЙ
