Фотопленер „Фотосафари в подземното царство” в Триград – 1-3 октомври 3-та част

Дойде и последният ден от пленера. :( Пак ранно ставане за да се хване изгрева. Този път бяхме двама. Вечерта преди да си легнем успях да "облъча" един от участниците да дойде с мен. :)))  Предната сутрин докато снимах си бях харесал място. Едни полянки на отсрещният баир. 

Пихме едно кафе на бързо, като през това време разпитахме домакинката как се стига до това място. Излезе, че е доста лесно. Все по-пътя направо и след това на ляво. Е не уцелихме отбивката от първият път затова и закъсняхме малко. Ето и резултатите:

Изглед на хотела от нашата позиция:

И две панорами на Триград:

Докато ние снимахме другите участници се бяха събудили и закусваха. Даже са ни гледали как щъкаме по баира. :)))

Прибрахме се в хотела, хапнахме, стегнахме багажа и се изстреляхме към Дяволското гърло.

Ждрелото покрай Дяволското гърло:

Дупката до върха на борчето е тунела, през който минава пътя.

Ето и снимките от пещерата:

 

 

 

 

 

... и горе изхода на пещерата, до който ме домързя да отида. Просто не ми се изкачваше. Веднъж вече съм го правил. :)))

След като приключихме снимките се събрахме отвън да пием кафе и да обсъдим накъде да тръгваме. Г-н Жалов предложи една пещера, която според него е била много красива. Всички се съгласихме с предложението му и потеглихме към пещерата. За наше съжаление обаче пътя беше разкопан и нямаше как да се продължи нататък. Също така беше взело да вали доста и А. Жалов ни предупреди, че вече няма да може да се влезе в пещерата, защото на входа и се образува нещо като сифон и трябва да газим във вода до кръста. До тук бяхме с обикалянето по пещери. Време беше вече да си ходим.

По пътя на обратно спирах да снимам, ако ми хареса нещо.

... и опашката на язовир Въча:

Е това не е края на разказа. Мисля да пусна още една част със снимки от другите участници, където ще наблегна на социално-трапезните мероприятия. :)))

to be continued ...

Фотопленер „Фотосафари в подземното царство” в Триград – 1-3 октомври 2-ра част

На 2-ри сутринта се събудих рано рано и надъхан да хвана изгрева. Взех фотоапарата и статива и се засилих навън. 

Триград на разсъмване - изглед от хотела:

Позицията не беше лоша, но исках да имам повече поглед над града. Поразходих се по пътя и си намерих място, което ме устройваше:

На североизток видях как слънцето огрява облаците забулени в мъгла и го запечатах:

Попремръзнал, но доволен се върнах в хотела. Пих едно кафе, хапнах, а другата част от групата взе да се пробужда и взеха да се появяват един по един. 

Събрахме се и направихме плана за деня. Посещение на Ягодинската пещера, Горна Каранска  и  Санчова дупка. Последните две са необлагородени пещери.

Ягодинска пещера:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 В тази зала не се допускат туристи за да не цапат пода. Тези, които искаха да снимат трябваше да се събуят боси за да влезнат.

 Същата зала погледната от редовният маршрут.

 

 

 Два опита за пещерни портрети.
Пещерният момък:

... и пещерната мома:

И една заигравка и опит за селф:

След това посетихме Горна Каранска пещера. От тям нямам снимки, тъй като всички работихме в екип за да я осветим и само един човек (Тишо от Фотосинтезис) снимаше.

Голям зор видях с изкачването. Оказа се че трябва да си взема по-стабилни обувки. С тези маратонки доста страх брах да не се подхлъзна. По принцип в пещери се ходи като имаш 3 опорни точки винаги. Аз имах пет - 2 крака, 2 ръце и гъз. :)))

Следващата пещера, която групата ни посети е Санчова дупка. Там изкачването беше още по-екстремно, а и беше почнало да вали, така че прецених, че не е за мене и останах долу с още трима от групата. Но не си губих времето. Направих няколко снимки на една водна каскада:

to be continued ...

Фотопленер „Фотосафари в подземното царство” в Триград – 1-3 октомври 1-ва част

Цъкайки си из нета попаднах на този пленер организиран от Фотосинтезис. Стори ми се интересен. Щях да имам възможност да поснимам на спокойствие в пещери, в които по принцип е забранено. Обадих се на един приятел, който също се нави да дойде. 

В петък на 1 октомври станах рано, заредих колата, взех авера и потеглихме към Бачковският манастир. Там ни беше срещата с останалата част от групата. Събрахме се пихме по едно кафе, хапнахме набързо и бегом към първата ни дестинация за деня - Чудните мостове. По пътя спирахме да снимаме чудните красоти на Родопа планина, като лекторът ни Алексей Жалов обясняваше какво гледаме в момента (който е слушал де :) ) :

Това е някаква пещера по пътя, на която не и запомних името:

Към обяд пристигнахме на Чудните мостове. Идеалното време за снимки. :))) Много съжалих, че си забравих градиентните филтри в къщи.  

Няма да обяснявам как се е образувал този природен феномен. Има достатъчно информация в интернет за това.

Ето и снимките на мостовете и района около тях:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След като се наснимахме хапнахме на хижата и потеглихме към гр. Чепеларе за да посетим единственият по рода си музей на Родопския карст в България. Там лектор ни беше управителя на музея Георги Райчев. Научихме това онова за спелеологията и потеглихме към Триград, като по пътя ако се видеше нещо интересно се спираше да се снима. 

гр. Чепеларе - изглед от музея:

Момата (с момъка) :

Слонът:

... и разни други красоти по пътя:

 

Вече беше взело да става тъмно, когато пристигнахме в х-л Силивряк в Триград.

Изморени от преживяното и гладни като вълци се нахвърлихме на трапезата. Пийнахме по няколко питиета и ни се развързаха езиците. Обсъждайки техниката Канон, Никон, Фуджи стигнахме до извода, че само ни цакат с "топла бира". :))) Пихме по още едно питие за това.

Домакините бяха много любезни и добре ни храниха и поиха. Нищо не липсваше. Просто чудни хора.

Вечерта завърши с един скромен опит за астрофотография:

to be continued...